Как да успокоим разплакан ученик Pro Preview

Когато дете е разстроено и не иска да говори е важно да подходиш с емпатия и разбиране. В такива моменти, вместо да настояваш детето да обясни чувствата си, можеш да направиш предположение за това какво изпитва, дори и да не знаеш в действителност, какво е неговото преживяване.

Примерна ситуация: На детски рожден ден децата участват в сумо битка с роботи. В един момент роботите се сблъскват и едно от децата без робот в битката решава да ги раздели. Това предизвиква недоволство сред останалите и те го укоряват, защото тъкмо е станало интересно и в следващия момент той се намесва и разваля ситуацията, което разплаква детето. Преподавателят го извежда навън и го пита, какво го е разстроило, но вижда, че детето не обелва нито дума. Затова решава да предположи на глас “Предполагам, че искаше да помогнеш, но може би се почувства нечестно атакуван, когато всички се ядосаха“ и детето потвърждава.

Този подход често помага на хора които още нямат връзка с чувствата си или пък речника, с който да се изразят. Дори да предположите по грешен начин, това отваря врата към зоната на чувствата, от които се е откъснал в момента човека отсреща. Ако някой не иска да приказва, можете да използвате хиперболи или да говорите пълни глупости, така че детето да се разсмее и да каже, че предполагаш грешни неща и да каже дългоочаквания отговор.

Дори предположението ти да е неточно, подходът създава среда, в която детето се чувства сигурно и спокойно да изрази емоциите си. Kогато ти разкрие как се чувства, можеш да изразиш съчувствие, да му обясниш, каква е била ситуацията и да го утешиш. Целта в такава ситуация е да му помагаш да се почувства разбрано и да преодолее тъгата си.